Д-р Елена Николова: Най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елена Николова е приключила медицина в МУ - София през 2018 година След дипломирането си стартира работа в Клиниката по неонатология в СБАЛ Демократична България " Проф. Иван Митев ". От май 2019 година е специализант в същата клиника, а от декември - докторант в Катедрата по педиатрия на Медицинския факултет при МУ - София. Научните и ползи са ориентирани към болесттите на детето в неонаталния и кърмаческия интервал, както и към проблемите в детската нефрология.
Д-р Николова, по какъв начин избрахте неонатологията за своя професионална орис?
Истината е, че неонатологията ме избра още преди да стартира да изучавам медицина. В един парещ ден в края на юли моят брат се роди прибързано в 32 гестационна седмица. с тегло 1330 година Тогава бях единствено на 13 години и си дадох обещание, че в случай че това бебе оцелее ще направя всичко допустимо да вземам участие в спасяването на човешки животи. Това беше моментът, в който се прокрадна фантазията за лекарската специалност. А по-късно по време на студентските си години имах големия шанс да попадна в СБАЛ по детски заболявания, където в началото работех като здравен помощник в Клиника по детска нефрология. И като че ли бе предначертано - когато се дипломирах, имаше места за специализанти единствено в Клиника по неонатология. И по този начин стартира моето премеждие в интензивната работа с новородени от цялата страна.
Специалността е извънредно привлекателна за мен със съчетанието сред интензивна работа и работа с деца. Изисква извънредно солидни теоретични познания и от време на време неимоверна точност и техничност.
А най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш. Така че поисквам си повече млади сътрудници да се очароват от нея.
Кои характерни тематики и проблеми от специалността съставляват необикновен интерес за Вас?
За мен огромен интерес съставлява бъбречната патология на новороденото и в частност продължителната бъбречно-заместителна терапия - тип диализно лекуване при бебета с тегло над 2 кг, които се борят се с остро бъбречно увреждане от разнообразни аргументи. Представлява огромно предизвикателство, заради дребното общо количество кръв, с което разполагат нашите пациенти. Изключително съм признателна, че имаме опцията да прилагаме такова лекуване, отговарящо на международните и европейски общоприети.
Кои, по Ваше мнение са най-важните достижения на актуалната неонатология?
Напредъкът на техниката за обдишване и мониторинг на недоносените несъмнено усъвършенства възобновяване им. Също по този начин методите за неинвазивно приложение на сърфактант имат огромни триумфи в някои лечебни заведения. Напредъкът на ултразвуковите технологии и повишение на компетенцията на неонатолозите за интерпретацията им също не са за подценяване.
Какви стъпки е належащо да се подхващат, с цел да стане неонатологията привлекателна за повече млади лекари?
За да има стабилно развиване на специалността е належащо на младите сътрудници да им бъде показано какво съставлява работата в неонатологично поделение и родилна зала - да видят магията на началото на живота. Това персонално за мен да вземем за пример е доста вдъхновяващо. Преди влизане в родилна зала постоянно се вълнувам, тъй като знам, че за фамилията денят и часът на появяването на детето им е доста специфичен миг.
Освен това финансовото стимулиране на младите сътрудници, избиращи дефицитни специалности би трябвало да е налице. Както и даването на благоприятни условия за непрестанно повишение на знанията им посредством курсове, конференции и присъединяване в научни изявления.
Също по този начин ясно обявяване на наличните свободни места за специализация би привлякло повече претенденти. На мнение съм, че който има предпочитание за избрана компетентност, би трябвало да прекара най-малко няколко наряди в съответното поделение, с цел да почувства в действителност дали това е работата за него.
Кое е най-трудното в общуването с родителите на недоносените деца?
В началото е мъчно да бъде извоювано доверието им, защото са извънредно изплашени от ранното раждане на детето. Първата ни задача е да ги успокоим и да им разбираем, че дълго време то ще остане в нашите ръце. Най-трудно е обаче, когато пораждат затрудненията на недоносените и би трябвало да сервира тези неприятни вести. В тези моменти би трябвало да бъдем и малко или доста и психолози за тези хора. Трудно е и когато са нетърпеливи, когато доста бързо желаят да спрем кислородотерапията, да стартираме храненето с биберон, да извадим бебето от инкубатора. Всяко недоносено дете със лично движение наваксва ранната си поява.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Много обичам разкази - без значение кой е създателят, само че сега чета “Записки на младия доктор ” на Михаил Булгаков, защото е подарък от татко ми. Хобито ми е да спортувам и доста обичам планинарството, само че, за жалост, в последно време не ми остава доста време за туризъм.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си за Новата 2025 година?
Колеги, поисквам ви безспирно ентусиазъм през Новата 2025 година. Бъдете дружелюбни, човечни, търпеливи и положителни с пациентите си и техните близки. Дано имате повече благоприятни условия за придобиване на нови познания и умения през идната година. Бъдете здрави и подарявайте здраве на всеки, до който се докоснете!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елена Николова е приключила медицина в МУ - София през 2018 година След дипломирането си стартира работа в Клиниката по неонатология в СБАЛ Демократична България " Проф. Иван Митев ". От май 2019 година е специализант в същата клиника, а от декември - докторант в Катедрата по педиатрия на Медицинския факултет при МУ - София. Научните и ползи са ориентирани към болесттите на детето в неонаталния и кърмаческия интервал, както и към проблемите в детската нефрология.
Д-р Николова, по какъв начин избрахте неонатологията за своя професионална орис?
Истината е, че неонатологията ме избра още преди да стартира да изучавам медицина. В един парещ ден в края на юли моят брат се роди прибързано в 32 гестационна седмица. с тегло 1330 година Тогава бях единствено на 13 години и си дадох обещание, че в случай че това бебе оцелее ще направя всичко допустимо да вземам участие в спасяването на човешки животи. Това беше моментът, в който се прокрадна фантазията за лекарската специалност. А по-късно по време на студентските си години имах големия шанс да попадна в СБАЛ по детски заболявания, където в началото работех като здравен помощник в Клиника по детска нефрология. И като че ли бе предначертано - когато се дипломирах, имаше места за специализанти единствено в Клиника по неонатология. И по този начин стартира моето премеждие в интензивната работа с новородени от цялата страна.
Специалността е извънредно привлекателна за мен със съчетанието сред интензивна работа и работа с деца. Изисква извънредно солидни теоретични познания и от време на време неимоверна точност и техничност.
А най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш. Така че поисквам си повече млади сътрудници да се очароват от нея.
Кои характерни тематики и проблеми от специалността съставляват необикновен интерес за Вас?
За мен огромен интерес съставлява бъбречната патология на новороденото и в частност продължителната бъбречно-заместителна терапия - тип диализно лекуване при бебета с тегло над 2 кг, които се борят се с остро бъбречно увреждане от разнообразни аргументи. Представлява огромно предизвикателство, заради дребното общо количество кръв, с което разполагат нашите пациенти. Изключително съм признателна, че имаме опцията да прилагаме такова лекуване, отговарящо на международните и европейски общоприети.
Кои, по Ваше мнение са най-важните достижения на актуалната неонатология?
Напредъкът на техниката за обдишване и мониторинг на недоносените несъмнено усъвършенства възобновяване им. Също по този начин методите за неинвазивно приложение на сърфактант имат огромни триумфи в някои лечебни заведения. Напредъкът на ултразвуковите технологии и повишение на компетенцията на неонатолозите за интерпретацията им също не са за подценяване.
Какви стъпки е належащо да се подхващат, с цел да стане неонатологията привлекателна за повече млади лекари?
За да има стабилно развиване на специалността е належащо на младите сътрудници да им бъде показано какво съставлява работата в неонатологично поделение и родилна зала - да видят магията на началото на живота. Това персонално за мен да вземем за пример е доста вдъхновяващо. Преди влизане в родилна зала постоянно се вълнувам, тъй като знам, че за фамилията денят и часът на появяването на детето им е доста специфичен миг.
Освен това финансовото стимулиране на младите сътрудници, избиращи дефицитни специалности би трябвало да е налице. Както и даването на благоприятни условия за непрестанно повишение на знанията им посредством курсове, конференции и присъединяване в научни изявления.
Също по този начин ясно обявяване на наличните свободни места за специализация би привлякло повече претенденти. На мнение съм, че който има предпочитание за избрана компетентност, би трябвало да прекара най-малко няколко наряди в съответното поделение, с цел да почувства в действителност дали това е работата за него.
Кое е най-трудното в общуването с родителите на недоносените деца?
В началото е мъчно да бъде извоювано доверието им, защото са извънредно изплашени от ранното раждане на детето. Първата ни задача е да ги успокоим и да им разбираем, че дълго време то ще остане в нашите ръце. Най-трудно е обаче, когато пораждат затрудненията на недоносените и би трябвало да сервира тези неприятни вести. В тези моменти би трябвало да бъдем и малко или доста и психолози за тези хора. Трудно е и когато са нетърпеливи, когато доста бързо желаят да спрем кислородотерапията, да стартираме храненето с биберон, да извадим бебето от инкубатора. Всяко недоносено дете със лично движение наваксва ранната си поява.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Много обичам разкази - без значение кой е създателят, само че сега чета “Записки на младия доктор ” на Михаил Булгаков, защото е подарък от татко ми. Хобито ми е да спортувам и доста обичам планинарството, само че, за жалост, в последно време не ми остава доста време за туризъм.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си за Новата 2025 година?
Колеги, поисквам ви безспирно ентусиазъм през Новата 2025 година. Бъдете дружелюбни, човечни, търпеливи и положителни с пациентите си и техните близки. Дано имате повече благоприятни условия за придобиване на нови познания и умения през идната година. Бъдете здрави и подарявайте здраве на всеки, до който се докоснете!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ